Шок

Шок

Шокът представлява смущение в кръвообращението и се дължи на нарушено съотношение между необходимото и действително кръвоснябдяване и получаващият се от това недостиг на кислород.
Причини за това могат да бъдат:
- намаляване на циркулиращото количество кръв, в резултат на:
Външни или вътрешни кръвотечения
- загуба на течности
- намаляване на сърдечната дееспособност
При опасна загуба на кръв организмът си помага сам. По-малко важни части на тялото, като кожа, ръце и крака се оросяват по-малко в полза на жизнено важни органи, като например сърце, мозък.
Как да познаем наличието на шок.
Сред признаците са:
- ускорен и отслабващ и накрая едва доловим пулс
- пепелявосив цвят на лицето
- студена кожа
- мръзнене
- пот на челото
- безучастност
Ако шокът не бъде преодолян, при дадени обстоятелства в резултат на недостига на кислород може да настъпи смърт.
Мерките които трябва да се вземат при установяване на наличието му са следните:
- посотянни грижи
- евентуално спиране на кървенето
- по възможност лицето изпаднало в шоково състояние да се завие, за да се предотврати по-нататъшната загуба на топлина на тялото
- да не се претопля
- тялото се поставя в т.нар. “шокова поза”, а именно горната част на тялото се поставя водоравно, а краката се вдигат косо нагоре. Избягва се причиняването на натиск, респективно болка. Шоковата поза не се прилага при:
1. Счупвания на костите в областта на краката, таза или гръбначният стълб.
2. Наранявания на черепа, задух или внезапни болки в областта на корема.
Това, което е необходимо да се следи непрекъснато е – съзнанието, дишането, пулса.
Тези мерки се предприемат до пристигане на медицински екип, който поема нещата.

Счупвания на кости

Счупванията на кост и нараняванията на стави са състояния, които са свързани с болки. Ето защо раненият трябва да избягва всяко движение на засегнатият крайник или веднага прекратява такова движение. Изключение се прави, когато движението е наложително, в смисъл характерен за всяка една ситуация.
Счупването на кости се познава по:
- Принудителната поза
- Често ненормално положение
- Ограничаване движенията или неспособност за движения
- Наличие на болки в областта на счупването
- Подутина
Възможно е въз основа на характера на станалата злополука, оказващият първа помощ да е в състояние да направи заключение за вида на нараняването.
Различават се два вида счупвания:
- Закрито счупване – счупване без видима рана
- Открито счупване – счупване с видима рана на мястото на счупването
Опасностите, които могат да се случат в следстиве на счупването са
- шок в резултат на
1. Загуба на кръв в околната тъкан
2. Кървене от раната
- влошаване на шока от допълнителни болки
- инфекция при открито счупване
Мерките, които трябва да се предприемат са:
- Мястото на счупване да не се движи. При открита рана да се постави/направи превръзка, която да се прикрепи, например с лейкопласт.
- Мястото на счупване се обездвижва чрез:
1. поставяне на пострадалият в удобно за него положение
- Необходимо е да се противодейства на шока.
При закрито счупване на костите може да се приложи охлаждане.

Удавяне

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние, вследствие наневъзможен газообмен в белите дробове с рязко увреждане на основните жизнени функции и преди всичко в главният мозък
Причини за удавянето са различни по произход механизми водещи до дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Най-честият вид удавяне - 75-95% от случаите е "истинското", първичното, известно като "мокро удавяне", при което в белите дробове прониква вода. Причина за удавяне може да бъде и рязка промяна на околната температура -"леден" или "крио-шок" при скачане или попадане в студена вода.
Признаците на удавянето са:
В началният период, до окончателното потъване във водата, паниката е един от първите признаци. Състоянието се влошава още повече при попадане и на малко количество вода в дихателните пътища. Появява си силна спазматична кашлица, давещият се не успява да се задържи на повърхността и задържа дишането при моментните потъвания и изплувания. От постъпилата вода в белите дробов, физическото претоварване при борбата за живот и увеличаващият се въглероден диоксид, възниква неволево дълбоко вдишване и в белите дробове навлиза допълнително количество вода. С това положението се усложнява още повече - дишането става учестено, шумно, придружено от силна кашлица и чести повръщания.
Ако давещият се е бил във водата около 2-3 минути от последното потъване, може да се счита, че е в клинична смърт.
Действия:
Безвъзвратно е изгубеното време в паника, дискусии и най-вече в незнание на какво да се прави.
Ако давещият се бъде спасен в началният период, когато е в съзнание, тялото се подсушава и затопля. Дава му се топъл чай или кафе, като през това време го успокояваме и наблюдаваме.
При изваждане на давещ се в безсъзнание но с добро самостоятелно дишане и напипващ се пулс, той бързо се поставя в хоризонтално положение с повдигнати ръце и крака. Наблюдават се дишането, пулсът, цветът на кожата, лицето и устните.
При изваждането от водата в т.нар. "агонален период", т.е., когато давещият се е без дишане и пулс, максимално бързо се действа по схемата "АБС- азбука на живота".
ABC - азбуката на живота
А - Airway open - осигуряване на проходимост на дихателните пътища
B - Breath for victim - провеждане на изкуствено дишане
C - Circulation - подържане на кръвообращението
Пулсът се установява в областта на сънната артерия. При колебания дали има или няма се приема, че няма.
Функция на дишането и изкуствено дишане
I. Функция на дишането
Чрез дишането, всички клетки на човешкият организъм се снабдяват с кислород. Едновременно и неразделно от тялото се изхвъря въглероден диоксид.
Атмосферният въздух има следният състав
Кислород О2 – 20.96%
Азот N2 – 78.08%
Въглероден диоксид CO2 – 0.03%
Други газове – 0.94%
Дихателният център управлява дихателната дейност и с това – вдишването и издишването на всеки от нас. Той се намира в продълговатият мозък. При вдишването в белите дробове нахлува въздух от атмосферата. Посредством кръвообращението той се транспортира до клетките и им се предава /вътрешно дишане/.Дихателните движения се разпознават отвън по гръдният кош и корема. Голяма част от поетият кислород се издишва отново, т.е. не всичкият кислород се поема от кръвта. Затова този кислород, който остава в издишаният от нас въздух е достатъчен да се предаде на друг човек чрез изкуствено дишане.
Без кислород, няма мозъчна дейност.
Без мозъчна дейност, няма дишане.
Без дишане няма живот.
Спирането на дихателната дейност се познава по:
- липса на видими или осезаеми дихателни движения
- никакви дихателни шумове
- видимо запушване на дихателните пътища
- бледосинкав цвят на лицето, особено на устните и на месестата част на ушите.

II Изкуствено дишане

Недопустимо и безвъзвратно изгубено време е продължителното наблюдение за наличие на дишане. В обстановка създаваща съмнение е по-добре да се приеме, че то липсва и да започне неговото възстановяване.
1. Изкуствено дишане “уста в нос”.
- С помоща на палеца долната устна на пострадалият се притиска към горната устна и по този начин устата се затваря. Устата трябва да бъде затворена, тъй като в противен случай вкараният през носа въздух ще излезе отново.
- Отваря се широко собствената уста и се поема дълбоко въздух
- Широко отворената уста се притиска около носа на пострадалия, силно върху лицето му, за да неможе въздухът да излезе отстрани
- Собственият издишван въздух се вкарва внимателно в дихателните пътища на пострадалия
- Повдига се главата и се обръща на страни, за да поеме въздух, като при това се наблюдава свиването на гръдният кош или горната част на корема на пострадалия и се прдължава
- След двукратно подаване на въздух следва проверка на пулса на сънната артерия
- При наличие на пулс изкуственото дишане се продължава съобразно собственият ритъм.
2. Изкуствено дишане “уста към уста”.
Ако носът е наранен или носните канали са затворени, оказващият помощ трябва да започне изкуствено дишане уста към уста:
- Палецът и показалецът на лежащата върху челото ръка запушват носа
- Устата на пострадалия се отваря леко
- Поели дълбоко въздух прилепваме широко отворената уста към тази на пострадалия
- Изкуственото дишане се прави внимателно, съобразно собственият ритъм, като отново проверяваме сънната артерия за наличие на пулс.
Забележка: При метода “уста към уста” поради високото налягане при вкараването на въэдуха, част от него може да попадне в стомаха. В резултат на това може да се предизвика повръщане.
При наличие или поява на чужди тела в устата - вода, стомашно съдържимо, подвижни протези и други случайни предмети, главата бързо, но не рязко се обръща на сстрани. Максимално бързо се отстранява ненужното.
Приключване на изкуственото дишане. Осазващият първа помощ продължава изкуственото дишане дотогава, докато:
- изкуственото дишане отбележи успех
- пристигне професионална помощ
Признаци на успешно изкуствено дишане са:
- нормализиране цвета на лицето /особено цвета на устните и меката част на ушите/
- движения в областта на шията или други движения.
При повторно спиране на дишането веднага се започва ново изкуствено дишане.

Непряк сърдечен масаж.

При спряла сърдечна дейност, функцията на сърцето като помпа се замества временно чрез непряк сърдечен масаж. При натискане от сърцето, намиращо се между гръдната кост и твърдата подложка на гръбначния стълб, съдържащата се в него кръв се изтласква по съдовете на големия и малкия кръг на кръвообращението. Непряк сърдечен масаж се извършва винаги, когато се установи спряла сърдечна дейност чрез търсене на пулсации в сънната артерия. С върховете на пръстите се упражнява лек натиск в областта на шията под долната челюст, встрани от трахеята и в продължение на няколко секундивнимателно се търсят пулсации. Ако не се установят, веднага се започва непряк сърдечен масаж.
Всяко забавяне от съмнение и колебание за наличност на пулсации безвъзвратно изгубено време.
Пострадалият трябва да бъде поставен легнал по гръб върху твърда повърхност. Извършващият масажа трябва да е коленичил до гърдите на пострадалия, поставя едната си ръка с длан върху средата на гръдната кост, а другата другата върху нея. С движение от кръста, а не само със силата на ръцете се извършват тласъчни, почти резки движения върху гръдната кост. От тласъчния натиск с ръце кръвта принудително циркулира и пренася животоспасяващия кислород за главния мозък. Тласъкът трябва да бъде достатъчно силен, за да "потъне" гръдната кост 4-5 см., но не като удар и не толкова силен, за да счупи ребра. Когато извършващият непряк сърдечен масаж е сам първо се извършват2-3 последователни издишвания в белите дробове на пострадалия и веднага след това 15 тласъка върху гръдния кош на пострадалия. По-нататък реанимирането се извършва в съотношени 2:15 с честота на нормалната сърдечна дейност. Повишена честота не необходима, помощта не е ефективна и изморява бързо оказващия първа помощ.
При двама души, единият извършва едно издишване, а другият застанал от другата страна 5 тласъчни натискания за непряк сърдечен масаж с честота на нормалната сърдечна дейност. Съотношението 1:5 е много по-ефективно.
Задължително е непрекъснато по време на реанимирането да се проверява за появата на пулс в областта на сънната артерия. При наличие на пулсации непрекият сърдечен масаж се прекъсва и продължава само изкуствено дишане.
Изкуственото дишане и кръвообращение се извършват до възстановяване на самостоятелното дишане и сърдечна дейност, предаване на пострадалия на медицински лица или категорично установяване на настъпила биологична смърт.