ЗАЩИТА ПРИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ БЕДСТВИЯ

ЗАЩИТА ПРИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ БЕДСТВИЯ
Метеорологичните бедствия се предизвикват от бурно протичащите атмосферни процеси. Колкото разликата между нискобаричното и високобаричното поле е по-голяма, толкова и атмосферните процеси са по-мощни и катастрофални.
Навсякъде по земята могат да се случат метеорологични бедствия, но с най-висока повторяемост и катастрофалност са тропическите райони.
Циклонът представлява обширна вихрообразна структура на въздуха с понижено атмосферно налягане. Състои се от студен и топъл сектор със съответните атмосферни фронтове (студен, топъл, оклюзионен).
Ураганите са дълбоки циклони, при които скоростта на вятъра надхвърля 32,6 m/s (117,4 km/h ). Зараждат се в определени райони над океаните и се “стоварват” върху сушата.
Тайфуните са ураганни тропически циклони по индийското крайбрежие. В центъра на циклона, в т.н. “око” няма облаци и вятър. Попаднали в “окото” наблюдатели характеризират времето като задушно, знойно, тревожно и угнетяващо. При добре развит ураганен циклон “окото” достига 30 км и дори повече в диаметър и е с елипсовидна форма.
Вихрови бури се получават при синоптична обстановка със скорост на вятъра над 20 m/s (75 km/h). Биват два вида – вихри около хоризонтална и вихри около вертикална ос и често се комбинират.
Хоризонталните вихрови бури се придвижват като огромен валяк, който мачка всичко по пътя си. Известни са като шкалови бури или сприи.
Вихровите бури около вертикалната ос в центъра имат “хобот”. Формираните над морската повърхност вихри се наричат смерчове, а над сушата – тромби. В САЩ са известни с името торнадо.
Циклонът е област с ниско атмосферно налягане, в която вятърът се движи по спирала към центъра й. Нарича се още и баричен минимум или депресия. В Южното полукълбо движението на вятъра е по посока на часовата стрелка, а в Северното - обратно. Циклоните и кинетичната енергия, която те освобождават, представляват част от общата циркулация на атмосферата и са необходим фактор за това, което наричаме “време”. Заедно с антициклоните или баричните максимуми, т.е. областите с повишено атмосферно налягане, циклоните представляват най-важната форма на атмосферно движение и способстват за преразпределение на значителни маси въздух. В резултат на това хладният въздух може да проникне в тропиците, а топлият - във високите географски ширини. Но когато се проявят в екстремалната си форма, циклоните се превръщат в една от най-страшните катастрофи. В различните части на света циклоните се наричат и с други имена. В Карибско море, в южните части на Тихия и Индийски океан, както и в Северната част на Атлантическия океан, циклоните се наричат урагани. А в Китайско море, в западната част на северната половина на Тихия океан и в района на Бенгалския залив в Индийския океан циклоните носят името тайфуни.
Циклоните се зараждат над топлите тропически морета и океани, поради което са известни и като тропични циклони. Най-благоприятното условие за образуването им е когато температурата на повърхностния слой на водата е 26-280 С. Диаметърът на циклона е от порядъка на няколкостотин километра. По време на придвижването си циклоните изминават разстояния от по няколко до 16-17 хиляди километра. Обикновено скоростта, с която се движи тропичният циклон не превишава двадесетина километра в час, но може да достигне до 100 м/с, т.е. над 350 км/ч.
Продължителността на “живота” на тропичния циклон е доста различна - от няколко дни до 2-3 седмици. Има и такива, които траят само няколко часа. Тропичните циклони са сезонно явление, честотата на което е различна в различните части на Земята. Максималната честота е около 20 на година, като циклоните не се разпределят равномерно през цялата година, а само през определени сезони, не по-продължителни от 6 месеца. Сезонът на циклоните съвпада с годишните сезони, през които океанската вода е нагрята достатъчно. Например за Северното полукълбо е установено, че най-много тропични циклони се зараждат през месеците август - октомври, а най-малко през периода декември - май.
Представа за колосалната сила на един тропичен циклон можем да получим чрез следните няколко примера. Изчислено е, че един циклон с диаметър около 700 км има мощност от порядъка на 150.1011 вата. Това се равнява на 5 атомни бомби като тази, хвърлена над Хирошима или на цялото количество електроенергия, което изработват заедно за 40 години всички електроцентрали на Финландия. Известно е, че 1 куб.м въздух от тропичен циклон съдържа около 20 гр водни пари. И ако той има например радиус 300 км, то значи обхваща територия почти от 300 хиляди кв.км. В такъв случай целият циклон пренася за 1 секунда около 1 милион и 800 хиляди тона водни пари или 650 милиона тона за 1 час.
От всички природни катастрофи тропичните циклони взимат най-много човешки жертви. Само през последните 30 години тридесетина циклона са отнели живота на почти 700 хиляди души, а са ранили тежко повече от милион. И при циклоните има мрачна статистика и тъжна класация. Начело в тях е циклонът в Бенгалския залив през 1970 г., при който загинаха най-малко 300 хиляди души, а общият брой на пострадалите достигна 10 милиона.
Не по-малко опасни от вятъра са и огромните вълни, които “подгонени” от него, връхлитат върху ниските крайбрежия и причиняват катастрофални разрушения и наводнения. Голяма част от жертвите на циклон в Бангладеш през 1970 г. са именно удавените във водната стихия.
През 1972 г. ураганът “Фифи” буквално опустоши Хондурас. Почти цялата й територия е залята с вода. Разрушени са близо 80 % от промишлените предприятия и 70 % от фермите. Загиналите са повече от 10 хиляди, а ранените над 40 хиляди.
От 1956 г. е традиция тропичните циклони да бъдат кръщавани с нежни женски имена като “Хилда”, “Дора”, “Бетси”, “Инес”, “Клеопатра” и т.н.
В метеорологичната терминология често смерчът се класифицира като “дребномащабен вихър”. Това сравнително по-малко известно стихийно атмосферно явление действително по мащабите си е много по-дребно от тропичния циклон, но в някои случаи причинява много сериозни катастрофи. Смерчове се появяват в различни райони на света, но най-чести и най-силни са в Северна Америка. Там смерчовете са известни под наименованието торнадо. Причината за възникването на смерчовете все още не е напълно изяснена. По същество те представляват минициклони. За да се образува смерч, са необходими специфични условия - топъл влажен въздух и преобладаващи южни ветрове в долните слоеве, и хладен сух въздух и силни западно-югозападни ветрове в горните атмосферни слоеве.
Образно казано, смерчът представлява гигантска въртяща се фуния, “висяща” от облаците, а върхът и докосва земната повърхност. Във вътрешността му атмосферното налягане е силно понижено и за това смерчът засмуква всичко, което срещне по пътя си - вода, почва, предмети, дървета, животни, постройки.... Може би затова го оприличават на “черен хобот”. А и действително прилича на хобот, защото надолу се стеснява и при земната повърхност отново се разширява.
Диаметърът на смерча варира от няколкостотин метра до няколко километра, а скоростта му на придвижване може да достигне до 100 км/ч. “Животът” му не е по-дълъг от десетина минути. Но и за тези броени минути той причинява огромни разрушения и щети, за щастие само върху ограничени участъци. Обикновено следата от неговия път е просека, широка 300-400 м, а самият път има средна дължина 5-10 км, но понякога може да достигне и до стотина километра. По просеката сякаш е минала някаква гигантска машина за косене, скубане, изтръгване, трошене, повдигане и т.н. Границите на просеката са ясно очертани - само на няколко метра от тях всичко е непокътнато. Най-характерна е огромната подемна сила на смерча. Той може да вдигне на няколко метра височина 200-300 тонова тежест, стига тя да има достатъчно голяма повърхност.
Известни са и групови смерчове. От огромни, простиращи се на 40-50 км облаци “увисват” група смерчове, най-често 2-3. Но има отделни случаи и на групи от десетки смерчове. На 11.04. 1965 г. в централната част на САЩ се образува група от 47 смерча. Едновременното им действие причини смъртта на 257 души.
В Европа случаите на смерч са многократно по-малко. За последните 30 години са регистрирани средно по 4-5 смерча годишно.
В България смерчовете са рядко явление. От началото на миналия век досега са известни само 14 случая. Наблюденията са много малко на брой, за да се направят сериозни научни изводи. Въпреки това прави впечатление, че повечето от случаите на смерч в нашата страна са в планински райони и то по северните склонове на планините. В Северозападна България не е регистриран нито един случай на смерч, което вероятно може да се обясни главно със сравнителната отдалеченост на този район от големи водни басейни.
На 14.06.1956 г. над планината Витоша се образуват мощни купесто-дъждовни облаци, следствие на което в района на Черни връх падат едри късове лед с неправилни форми. Разразява се смерч, който поваля и изпочупва в местността “Ветровала” /на западния склон на Витоша/ едростеблени иглолистни дървета на площ от няколкостотин декара. Това бедствие “изчиства” край хижа “Кумата” една ивица, широка 300 м и дълга 1200 м , която впоследствие е дообработена и е превърната в ски - писта.
На 5.06.1989 г. след обяд над с. Бохот, Плевенска област, се разразява смерч, който за около 5 минути изминава почти 4-километров път. По този път са напълно разрушени 144 къщи. Ивицата на разрушението е широка около 200 м, а ивицата, в която са засмукани части от къщите - около 50 м.
Дни преди началото на курортния сезон на 1993 г. в южната част на българското черноморие стана незапомнена катастрофа. В продължение на цели 25 минути над гр. Созопол вилня смерч. Изтръгнати са от корен огромни дървета, изпотрошени и премазани от падналите дървета бунгала и други леки постройки, отнесени цели покриви на сгради... На сутринта красивия и спретнат допреди ден Созопол спокойно можеше да послужи като декор на апокалиптичен филм.
В края на август 1993 г. смерч вилня и в района на гр. Силистра. Проливният дъжд и гръмотевичната буря са предхождани от вятър със скорост около 25 м/с. За силата на стихията може да се съди по това, че вятърът събори на кея край Дунав 410-тонен кран.
И при двата случая през 1993 г. има някои разногласия между българските специалисти относно същността и терминологията на явленията. Някои считат, че това не са смерчове, защото липсват характерните “хоботи”. А според повечето метеоролози и хидрометеоролози двете събития не са “силни бури”, “вихрови бури” и т.н. , а са “чисти смерчове”.
За района на Варна са характерни бурни източни и североизточни ветрове, особено през зимата (щорм 5-6 бала и височина на морските вълни над 4 м). “Розата на ветровете” показва преобладаващи североизточни ветрове през зимния сезон с най-високи скорости на вятъра до 25 м/сек, средностатистически около 13,9 дни годишно. Най-чести повреди се очакват по въздушните електропроводи, по остъкляването на сградите, по антенните полета при ветрово въздействие над 30 м/сек. Ежегодно за няколко дни се въвеждат ограничения и дори прекратяване на транспортния процес в пристанище Варна (напр. на - 18 и 19.12.2001 г. при скорост на вятъра 18 м/сек и на 21.03.2007 г., когато населението своевременно е информирано преди бурята, а очакваните ефекти не се потвърдиха).
На 8.06.2002 г. силен вятър със скорост над 20 м/сек събори два 150 т тежки и 40 м високи кранове в пристанище Варна. Ураганът е придружен от пороен дъжд и градушка за 20 мин. Поради запушване на отводителните шахти на града часове след бедствието улиците на града са наводнени с дълбочина около 40 см. Разчистването на улиците се извършва от “Инжстрой”. Жителите на селата Приселци, Бенковски, Круша и Добри дол остават без ток цяла нощ, след като ураганът прекъсва високоволтовите кабели, захранващи тези села. В Аврен са изпочупени прозорците на повече от къщите. Градушката унищожава лозовите и царевичните масиви около Белослав и Константиново.
На 24.07.2004 г. пороен дъжд (50л/м2) и бурни ветрове предизвикват за по-малко от час наводнение на улиците на гр. Варна, затрудняващо движението на транспортните средства. Много са съборените дървета и ел. стълбове, изронена е уличната настилка. Най-тежко е положението в район Приморски, ЖП и Морска гара и гръцката махала, където нивото на водата достига до 2 м.
На 27.09.2004 г. градушка с големина 4,5 см в диаметър, ураганен вятър, придружен от пороен дъжд блокира движението по улиците на гр. Варна за 1 час. Изпочупи прозорците на жилища и коли в централните квартали. Наводни подлези (половин метър височина) и улици, особено в района на ЖП гара и ул. ”Баба Рада”. Подобно е положението и в общините Суворово, Аксаково, Аврен и Д. Чифлик.
При температури под 00С и снеговалеж, пътищата в региона се заснежават и заледяват. Средно годишно се прогнозират 18-19 дни със снеговалежи и дебелина на снежната покривка от 7-60 см, неравномерно разпределена на преспи и затрупвания на пътищата, поради силни и бурни ветрове. Това създава предпоставки за пътно-транспортни катастрофи и измръзвания на хора. На 26.12.1996 г. е обявено бедствено положение със Заповед № 435 от Обласния управител. Снежната покривка не надвишива 20 см., но ураганните ветрове натрупват преспи, в които попадат леки автомобили и автобуси, които се освобождават с влекачи. На 28.12.1996 г. 171 селища остават без електроенергия и 133 без вода. Всички пътища от Варна за Добрич, Шумен и Бургас се затворени за няколко дни. В сградата на община Провадия са приютени 1 000 души. Налага се намесата на въоръжените сили, военноморския флот и строителните войски по време на бедствието. С тяхна помощ 110 автомобила по пътя за Добрич и 30 по магистрала “Хемус” са освободени навреме и над 650 души са спасени. Тези тежки бедствени ситуации налагат предоставяне на 25.01.2002 г. на 20 тонен артилерийски влекач за обслужване на Варненска област при бедствени зимни условия. За критични са определени общините Ветрино и Вълчи дол. Затова техниката се съхранява и поддържа във Ветрино. Ползва се при бедствия за доставяне на храна, транспортиране на тежко болни и нуждаещи се от спешна помощ.
Най-застрашени в община Варна са кварталите “Вл. Варненчик”, ”Младост”, ”Виница”, ”Галата”, Аспарухов мост и населените места Звездица, Каменар и Константиново. В тези райони могат да се образуват преспи с дължина 12-20 м, което е предпоставка за опасни верижни катастрофи, блокиране на транспорта и прекъсване на транспортната връзка с крайните квартали и населени места от областта. Това води до сериозни затруднения, както в изхранването, така и в медицинското осигуряване на населението. Макар и за кратко време много от селищата във Варненска област могат да останат без електрозахранване и подаване на питейна вода и храни, затруднено медицинско обслужване, поради непроходимост на пътищата. Уязвими в това отношение са най-вече вилните зони и селища, където електрозахранването е основно въздушно и в такава ситуация от 1 000 до 4 000 постоянно живеещи граждани в тях могат да останат без електроенергия.
Характерно за община Варна е образуване на поледици в ранните часове на денонощието. Най-уязвим за заледяване е Аспарухов мост, затова той е под непрекъснато наблюдение от фирмите, поддържащи улиците в общината и от дежурните патрули на КАТ. Вследствие на поледици могат да настъпят верижни катастрофи, да бъде блокиран транспорта и прекъсната връзката с крайните квартали и населени места, вследствие на което ще се затруднява придвижването на населението и транспортирането му.
След 1990 г. през зимните месеци се регистрират пациенти с различна степен на измръзване. През декември 2004 г. и януари 2005 г. над 20 души или 10% от всички пациенти в приемно-спешно отделение на ЦСМП във Варна са измръзнали бездомници. Още 10% от обслужените с измръзвания и болни в домовете им са самотни пенсионери и инвалиди.
Силните бури и снеговалежи могат да се прогнозират. Наличието на надежна система за оповестяване и своевременно подаване на сигнал за опасност играят важна роля за защита на населението.
Бурите, снегонавяванията и обледяванията се проявяват често и ежегодно във Варненски район, но не създават сериозни проблеми в организирането на медицинската помощ на пострадалите и хигиенно-противоепидемични мерки , не се налага помощ от други райони.
Защита и правилно поведение при бури и снеговалежи
- Необходимо е да се следи метеорологичният бюлетин, предаван по радиото и телевизията. Отложете пътуването, ако не е наложително.
- Ако тръгнете с автомобил трябва да имате достатъчно гориво, въже, лопатка, фенерче и мобилен телефон. Гумите да са подходящи за сезона и при необходимост да се поставят вериги.
- Изберете първокласните пътища, те се разчистват от навяванията с предимство.
- Ако затънете в навявания от сняг, избягвайте непрекъснатата работа на двигателя на празен ход поради опасност от отравяне, гасете го периодично.
- Ако се движите пеша, екипирайте се с подходящи дрехи и обувки, носете мобилен телефон. Избягвайте да се движите поединично, вървете далече от сгради, електропроводи, стълбове и дървета.
- Носете лекарства, термос с топли и подсладени напитки. Не употребявайте алкохол и не спирайте да почивате на открито и др. Необходима медицинска помощ за пострадалите:
- Реанимация на дишане и сърдечна дейност при липсващи жизнени показатели.
- Подмяна на мокрите и замръзнали дрехи.
- Внимателен масаж (разтриване на кожата до леко зачервяване на сухо или с малко сапун, но не със сняг поради опасност от нараняване).
- Поставяне на измръзналите крайници в топла вода около 25 о С и постепенно повишаване на температурата до 38-40 оС.
- При наличие на мехури или рани по кожата е необходимо да се постави “суха стерилна превръзка” без да се пукат мехурите.