Първа помощ на пострадалите от електрически ток

Първа помощ на пострадалите от електрически ток
Развитието на съвременната медицинска наука доведе до разработването и въвеждането на редица прости и ефикасни способи за оказване на първа помощ и съживяване на пострадалите още на мястото на инцидентите.
Обект на първа помощ са всички случаи на остро настъпили инциденти внезапна “смърт” във връзка с битов, промишлен, транспортен и спортен травматизъм, удавяния, остри заболявания, загуби на кръв, сърдечно съдова недостатъчност, отравяния, удари от електрически ток, гръм и др., при което на преден план изпъкват остри нарушения от страна на дишането и кръвообращението, пряко заплашващи живота.
Първата домедицинска помощ е едно от най-важните звена в лечението на пострадалите, от което до голяма степен зависи крайният изход.
Главните условия за успеха при оказването на първата помощ са бързината на действие, съобразителността и умението на даващия първа помощ. Тези качества могат да бъдат придобити само чрез съответни упражнения и навици, тъй като само познаването на правилата не е достатъчно.
Спасяването на пострадалия в повечето случаи зависи от това доколко бързо ще му бъде оказана правилно първата помощ. Забавянето и продължителните приготовления могат да имат за последствие гибелта на пострадалия.
Никога не трябва да се отказваме от даването на първа помощ на посрадалия и да го считаме за мъртъв само възоснова на това, че у него отсъстват признаците за живот – дишане, сърцебиене, пулс.
Първата помощ на мястото на инцидента цели да съживи пострадалия, ако той се намира в състояние на привидна смърт, да осигури естествно или изкуствено дишане и кръвообращение, да го изведе от непосредствената опастност за живота и го направи годен за пренасяне или превозване. Първата помощ продължава и по време на транспорта с цел да се осигурят същите мероприятия и пострадалия да се доведе до лечебното завдение жив, с осигурено и стабилизирано дишане и кръвообращение – естествено или изкуствено.
Оказването на първа помощ на мястото на инцидента и по време на транспорта трябва да става така, че да осигури максимални вазможности за живот на пострадалия без излишни забавяния и бързания, които биха се отразили зле на цялостния лечебен процес.
2. Основни правила, задължителни при озвършване на изкуствено дишане
Изкуственото дищане следва да се извършва само в случай, когато пострадалият съвсем не диша или диша лошо, рядко, конбулсибно с хълцане, като умиращ, или ако дишането постепенно се влошава. Необходимо е извършването на изкуственото дишане да започне незабавно след освобождаването от тока и да се прави непрекъснато, като се продължава до получаването на положителен резултат или до появяване на безспорните признаци за действителна смърт.
Преди да се пристъпи към изкуственото дишане, необходимо е:
2.1 бързо, без да се губи излишна секунда, да се освободи пострадалият от стесняващите дишането дрехи – да се разкопчае яката, да се развърже шалчето, да се разпуснат панталоните и т.н. ;
2.3 бързо да се огледа и освободи устата на пострадалия от чужди материи и оредмети, като изкуствени зъби, пръст, тиня, вода, кал, гнои, кръв и др. Почистването на устната кухина става, като главата на пострадалия се обърне на едната страна, чуждите материи се извадят или се оставят да изтекат сами навън, след като допълнително се избърсвa с пръст – за предпочитане обвит в парче платнена материя.
2.4 ако устата е стисната здраво, трябва да се разтвори, като се измести долната челюст. За да се повдигне и измести челюстта, четирите пръста на двете ръце се поставят зад ъглите на долната челюст, а палците се опират в нейния край и я издърпват напред така че долните зъби да застанат пред горните. Ако по този начин не се отвори устата, трябва да се постави между задните кътни зъби, но внимателно, за да не се счъпят, дъсчица, металическа пластинка, дръжка на лъжица и т. н. и да се разтворят зъбите;
2.5 бързо да се осигури проходимостта на горните дихателни пътища, като се изтегли и задържи напред езикът, който поради отпускане на челюстната и езикова мускулатура е паднал назад и е затворил прохода към трахеята. Това се постига по различни начини, най-лесният от които е силно на веждане на главата назад в максимално възможно наведено положение и затваряне на устата. Технически то се извършва, като главата на пострадалия се обхване с ръце, поставени върху темето и под брадата, и се наклонява максимално назад при едновременно затваряне на устата. По нататъшното поддържане на главата в това положение може да стане само с няколко пръста, които като кука закачат брадата и я държат назад. Главата трябва да остане в това положение през цялото време на провеждане на изкуственото дишане с издушан въздух или апаратура и докато има затруднения при самостоятелното дишане.
При пострадали, които имат задоволително самостоятелно дишане, но трудно могат да поддърват проходимостта на горните си дихателни пътища или има втичане на кръв в устата, пострадалите се поставят в странично стабилно положение.В това положение те могат да останат до идване в съзнание, през време на транспорта и дори в стационара (лечебното заведение).
3. Изкуствено дишане “уста в нос”.
Пострадалият се посатава по гръб. Почиства се устата и се осигурява проходимостта на горните дихателни пътища чрез максимално наклоняване на главата назад със затворена уста. Даващият помощ коленичи от едната страна на главата на пострадалия поема въздух, обхваща с широко разтворена уста носа на пострадалия и пеави силно вдищване.
Ако вдухването срещне съпротива, най-честата причина е неправлиното поставяне на главата и недостатъчното откриване на горните дихателни пътища. Това се оправя с корекция на положението на главата. Ако въпреки това не може да се осъществи вкарване на въздух в белите дробове, то трябва да се направи заключение, че има запушване на носа. В този случай направо се преминава към изкуственото дишане “уста в уста”
4. Изкуствено дишане “уста в уста”
Главата се посатя в същото положение, както при изкуственото дишане “уста в нос”, като раката която поддържа брадата, се измества така, че я обхваща и отваря устата така, без да позволи долната челюст и езикът да се изместят у запушат дихателните пътища.
Вдухването става през отворената уста, поради това, че дишането “уста в уста” се прилага при запушване на носа, не са необходими други процедури в тази насока. Ако по начало премине направо към дишането “уста в уста”, то в този случай се налага допълнително запушване на носа с два пръста.
5. Непряк (външен) масаж на сърцето
Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.
Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /под, земя/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 - 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години - както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.
Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.
6.Първа помощ при нараняване
Всяка рана може да бъде лесно замърсена от микробите, намиращи се по нараняванщия предмет или по наранената кожа, а също така в прахта и в пръстта, полепнали по ръцете на даващия първа помощ и по замърсения превързочен материал.
7.Метод за обработка на рани
Когато е възможно, измийте внима­телно ръцете си с вода и сапун, преди да започнете да оказвате първа помощ.Дори и при леки порязвания и одрасквания, мо­же да се получи замърсяване и инфекти­ране. Спазването на изредените по-долу техники може да предотврати или намали възможността от инфекции!
1. Когато има възможност, измийте внимателно ръцете си с вода и сапун, пре­ди да започнете оказването на първа по­мощ при рани.
2. Подгответе чисто място, където да разположите необходимите ви неща. Ста­райте се да не докосвате раната без при­чина, да не дишате и кашляте върху нея.
3. Пазете колкото е възможно по-го­ляма стерилност. Когато отваряте стерил­ни марли и превръзки, хващайте ги само за краищата. Не пипайте частите, които ще са в контакт с раната.
ПОВЪРХНОСТНИ РАНИ
1.  Почистете раната и околната по­върхност внимателно с мек сапун и изплакнете. Попийте със стерилна марля или с чист бинт.
2.  Третирайте с антисептици, за да предотвратите заразяване.
3.  Покрийте раната, за да абсорбирате течностите и да предпазите от допъл­нително замърсяване, чрез:
- стерилни презързочни материали за големи рани, за порязвания, одрасква­ния и други;
- незалепващи сте­рилни превързочни ма­териали при кървящи рани и дренаж, при изга­ряния и инфекции;
- руло бинт за закрепване на стерил­ни превръзки.
ОСНОВНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРЕВЪРЗВАНЕ
Внимание: Следете за признаци на инфекция, като: затопляне, болезненост, зачервяване около раната, оток, треска и температура.
При всяка рана има опасност от тетанус: консултирайте се с лекар.
Бинтоване
Спешни превръзки може да се нап­равят от чисти носни кърпи, шалове, чар­шафи, колани, чорапи.
Бинтоването трябва да бъде стегна­то, но не и толкова, че да спира кръвооб­ращението:
а. Винаги оставяйте пръстите на ръ­цете и на краката извън бинта, при бинтоване на ръце или крака.
б.  Разхлабете бинта, ако има оток, промяна на цвета, или ако крайниците из­стинат или изтръпнат.
в.  Никога не бинтовайте врата на пострадалия с ластичен бинт.
Методи на превързване Поддържаща превръзка
1. Слагате единия край на голяма три­ъгълна кърпа върху здравото рамо на пос­традалия; другият край виси пред тялото. Вземете третия край зад лакътя на наранената ръка
2. Завържете двата края отстрани на врата, но не на гръбначния стълб. Закопчайте върха на три­ъгълника с безопасна иг­ла отпред или го завърже­те на единичен възел. Проверете дали пръстите са извън кърпата, така че да можете да проверявате циркулацията. Нагласете превръзката така, че пръстите да са с около 10 см над нивото на лакътя.
Триъгълна кърпа за превързване на главата и челото
1. Сложете стерилна превръзка на ра­ната преди бинтоването. Сгънете края на триъгълна кърпа с 5 см. Сложете кърпата с подгъва навън, така че средата й да е вър­ху челото на пострадалия, близо до веж­дите, върхът й да сочи към тила.
2. Опънете краищата покрай глава­та и ги кръстосайте отзад. (Ако раната е в задната част на главата, кръстосайте ги под нея.) Изтеглете краищата отпред и ги вържете в средата на челото.
3. Подпъхнете края на кърпата под превръзката.
Хванете края на руло бинт и притис­нете превръзката върху раната. Омотайте няколко пъти главата, така че здраво да закрепите превръзката върху ранатаСрежете бинта и залепете с пластир.
Сложете средата на дълга, широка превръзка върху стерилната превръзка, покриваща раната. Хванете краищата и ги кръстосайте от обратната страна на гла­вата.
4.    Завържете краищата в изходната по­зиция и ги закрепете с
пластир. Сложете средата на дълъг, широк бинт, шал или
парче плат, върху раната или компреса, покриващ бузата или
ухо­то. Слепете единия край отгоре на глава­та, а другия под
брадата.
Кръстосайте краищата от противо­положната страна, като върнете по-късия край напред към челото, а по-дългия - на­зад към тила.
Завържете ги върху мястото на ра­ната или компреса.
Никога не използвайте този метод при счупена челюст, при кървене в устата или ако има вероятност от повръщане.
5. Сгънете ставата под прав ъгъл, ако това не причинява болка. Сложете сре­дата на марлен бинт, шал или парче плат върху превръзката на ставата.
6.  Омотайте краищата в противопо­ложни страни, единият край нагоре, дру­гият надолу, като ги прекръстосате на сгъвката.
7. Продължете, като накрая ги завър­жете отстрани.
8.  Затегнете бинта с пластир, безо­пасни игли или щипка, или го завържете. Проверете дали стерилната превръзка стои на мястото си.
9.Как трябва да се борим с кръвотечението?
ВЪНШНО КЪРВЕНЕ
Симптоми: Обилно кръвотечение от наранения кръвоносен съд, ускорен пулс, замаяност, студ, лепка­ва кожа, жажда, неспокойст­вие и загуба на съзнание.
Лечение:
1. Действайте бързо. Сложете пост­радалия да легне. Повдигнете наранения крайник над нивото на сърцето, освен ако не предполагате счупване (фрактура).
2.  Контролирайте кървенето, като директно притиснете раната.
3.  Ако контролирате кървенето чрез директно притискане на раната, превър­жете я здраво с чисти парчета плат или бинт, за да я предпазите от замърсяване и инфекция. Проверете пулса, да не би да е много стегната превръзката.
4.  Ако директното притискане не е ефективно, кървенето обикновено се спи­ра като се натисне силно с пръст върху най-близката артерия, снабдяваща място­то с кръв. Първо открийте пулсиране в ар­терията, снабдяваща с кръв засегнатото място, където минава върху кост, в бли­зост до кожата и след това следвайте инс­трукциите, за да направите компрес.
За главата - натисне­те палеца към костта пред ухото. Поради повишената циркулация, може да се нало­жи да натиснете и от двете страни.
За лицето - притиснете с пръсти в хлътналата част на челюстта. Може да се наложи да се притисне и от двете страни.
За шията - сложете палец на врата върху преш­лените, плъзнете трите си пръста отстрани на диха­телния път там, където се намира раната, открийте пулсираща артерия. След това притиснете. (Не натискайте и двете страни еднов­ременно)
За гърдите и гор­ната част на ръката -притиснете с палец на­долу върху хлътналата част зад ключицата.
За горната част на ръката - сложете плоската страна на пръста си в хлътнатината между муску­лите на вътрешната страна на ръката. С палец от вън­шната страна на ръката, притиснете към костта на средата между рамото и лакътя.
За долната част на ръката - сложе­те палец от вътрешната страна на китка­та, притиснете към кост­та.
За крака - в област­та на слабините, там, къ­дето се срещат тялото и
трупа, натиснете от вътрешната страна на бедрото,  към костта с длан или юмрук.
5. Ако кървенето не спре след съответното при­тискане, следете за
признаци на шок. Турникет сложете само в краен случай.
Как да направим турникет?
Завържете 5 см плат малко над ра­ната или ставата.
Омотайте го два пъти здраво. Завърже­те с обикновен възел. Сложете здрава пръч­ка върху възела и я за­вържете. Въртете пръчката докато кръвта спре да тече. Не затягайте много силно.
Със свободните краища завържете пръчката, за да не се отвърти.
Не разхлабвайте турникета, освен по указание на лекар. Запишете времето, ко­гато слагате турникета и когато кръвта спира. Съобщете ги на медицинския пер­сонал. На челото на пострадалия отбеле­жете буквата Т - турникет, както и място­то и времето на слагане на турникета, ако няма кой да придружи пострадалия до бол­ничното заведение.
6. Покрийте пострадалия с одеяло
7. Незабавно намерете лекарска по­мощ.
Ако самият вие кървите, повикайте професионална помощ. Легнете, така че тежестта на тялото да не пада върху мяс­тото на кървене.